"Омразата е любов, която се е обърнала с гръб."

Тери Пратчет
Живо ли е приятелството в съвременния свят? 13
Oct

Публикациите биват различни – умни, дълбоки, но трудночитаеми; други – блестящи като форма, но повърхностни. Рядко се срещат дълбоки и блестящи. Тези редове, обаче, са такива.

Ние сякаш всичко знаем за приятелството. Но за мен, например, беше истинско откритие предлаганата от автора* концепция за срещата и времето в дружбата. Самото приятелство се представя като съвкупност от мъниста – срещи, които се съединяват от конци – времеви интервали, чиято продължителност е абсолютно несъществена. Качеството на манистата е в ръцете ви – във вашите и на приятеля, а колкото по-високо е то, толкова по-прекрасна е верижката. Има “кризисно” мънисто, но ако то се съзидава като обяснение, дружбата продължава. Случва се обаче, след поредната среща, без каквато и да е криза, да няма продължение. Приятелството по естествен път е свършило. Верижката се е затворила. И завинаги се е вплела в тъканта на вашия живот.

Вие можете да казвате със съжаление и болка: „Имах приятел …” Но можете и с признателност и радост да се отзовете: „Имах Приятел!”

И още: любовта и влюбеността е между двама, само двама. Третият е излишен. Приятелството е много по гъвкаво: „Двама приятели се радват, когато към тях се присъединява трети и даже четвърти. Необходимо е само новоприсъединилите се, поне в този момент, да се държат като истински приятели”. Как така? Спомнете си „Тримата мускетари”, когато те стават четирима (3+1). И да имат общ враг, с който да се бият съвсем не е задължително.

А ето какво е задължително:

І.

Живо ли е приятелството в съвременния свят? […] Основната идея на книгата на Франческо Алберони* е, че независимо от катастрофалната на пръв поглед картина на приятелските отношения, в действителност нещата не са толкова страшни и черни. Приятелството продължава да бъде основният елемент от нашия живот. И може би не по-малко, отколкото в древните времена.

Основните характеристики на приятелството – това, което го отличава от другите видове междуличностни отношения – също не са се променили. Пет столетия преди Христа, при съвършено различна културна традиция, в Китай, Конфуций е назовал петте основни типа междуличностни отношения. Четири от тях са йерархични, във всеки от които има страна, която е главна и страна, която се подчинява:
• между императора и поданиците му
• между баща и син;
• между мъжа и жената;
• между по-големия и по-малкия брат;
И петият тип отношения е нейерархичен: отношенията между равни. Имено това е приятелството.

ІІ.

От приятеля аз очаквам, че неговата представа за мен ще съвпада с моето собствено или няма силно да се отличава от него. Ако ме оценява положително, той не бива да преувеличава моите достойнства. Ако мнението му за мен се окаже твърде възторжено, бих могъл да го заподозра, че ме ласкае. Ако обаче е категорично отрицателно и силно се отличава от това, което аз сам мисля за себе си, то тогава той е несправедлив към мен, а това би било в противоречие със самата същност на приятелството.

Следователно, приятелите трябва да са на сходни мнения един за друг. Не еднакви, разбира се, иначе няма да имат какво да откриват един за друг, но и да не са твърде различни. От друга страна аз очаквам разбиране. Всички останали могат да не бе разбират. Но ако не ме е разбрал приятел – това вече е катастрофа. […]

Любовта може да бъде възвишена или жалка, героична и глупава, но тя никога не е справедлива. Царството на справедливостта не е любовта, а приятелството.

ІІІ.

Приятелството възниква като разрив в обичайния ход на събитията, като скок. В някакъв момент ние изведнъж започваме да изпитваме силен прилив на симпатии, интерес към друг човек, той ни става близък. Ако го познаваме отдавна, усещането е все едно го виждаме за пръв път. Нека да наречем това явление среща. Такава среща винаги е неочаквана, винаги е откритие. По отношение на повечето си познати ние така и няма да направим тази първа крачка по пътя към приятелството.

ІV.

Срещата е крайното събитие, компресирано време.
За приятелството са важни само тези минути на най-интензивен живот. Всичко, което се случва в промеждутъка, няма значение. Ние даже можем да не си спомним за приятеля между срещите. И това е едно от главните отличия на приятелството от влюбеността.

Влюбеността също може да започне от среща. Но нейната природа се проявява между срещите, когато влюбените изпитват остро желание отново да видят човека, когото започват да обичат. […] Ние постоянно изпитваме желание да общуваме с любимия човек, да се намираме максимално близо до него. И накрая – да се слеем с него в обятията си, така че нищо повече да не ни разделя, дори дрехите. Еротичната любов, преди да се превърне в сексуално влечение, се проявява като желание за духовно и физическо сливане.

При приятелската среща няма никаква остра потребност. Ние прекрасно разбираме колко важна е тази среща. Но ние нямаме желание да я удължим до безкрайност.

* Франческо Алберони (роден 1929) – дългогодишен преподавател по социология в университетите в Милано, Лозана и Катания, консултант по комуникационни стратегии, член на борда на директорите на телевизия РАИ, колумнист във в. „Кориере дела сера“ – е известен сред социолозите и читателите в цял свят с изследванията си върху колективните движения, върху чувствата – любовта, влюбването, приятелството, завистта, алтруизма, както и върху ценностите, от които зависят постъпките ни във всекидневието. Книгите му „Еротизмът“, „Приятелството“, „Първата любов“, „Завистта“, „Оптимизмът“ и др. са преведени на повече от двайсет езика.

Превод и коментар: Симана Златева

Обратно към всички Статии