За ползата от негативното мислене 31
Dec

Поствам този текст в този момент (последният ден на 2014) и на моя сайт не случайно. Прочетох го преди около 3 месеца и тогава започнах да го превеждам… Някъде по средата на превода ми се наложи да го изживея, съвсем реално, истински и осезателно. Това естествено прекъсна самото превеждане – нямах ресурс да се занимавам с превод, имах нужда от всяка капка лична сила, за да изживея своя личен процес (който продължава и в момента).

 

Считам обаче, че моментът да споделя текста настъпи. Не защото днес реално свършва нещо, а утре започва друго. Както се казва в един анекдот:

 – Какво става със заека, когато навърши две години?
 – Веднага започва третата…

Тази нощ символично си отива една година, която беше време разделно, съдържаща много негатив – в световен, икономически, политически, вътрешнобългарски и за огромна част от хората, които познавам – и в личен план. Много от нас преминаха през тежки моменти. Което засили желанието на много хора да избягат, да се спасят, да се скрият в “позитивното мислене”. Само че, ако отново просто натоварим Новата 2015 с “позитивни очаквания”, рискът да сме разочаровани не е никак малък, нали?

 

Е, аз считам че “позитивното мислене” не е панацея. Изобщо панацея няма, защото в живота няма гаранции. Каквото и да правим, колкото и да се стараем, колкото и да знаем, ние разполагаме със “своите 50%”, другите 50% са на “Бога”, “каквото е писано”, “цялото”, от което сме неделима част, Вселената, Природата – който както го разбира/нарича. Само че това, другото не е добро/лошо (човешки категории), а просто поддържа баланс (може би, всъщност кой знае). Сигурното е, че голяма част (цели 50%), не зависят от нас, ама никак…

 

Това възприятие за света, обаче, е достъпно за възрастния човек, детето има нужда и вярва в “добрата” Висша сила (родителите), която ще го защити, обгрижи и спаси от негатива. Само че независимо от необходимостта да съхраним детето в себе си живо, защото то е източника на нашите желания, творческо начало, способността ни да обичаме дори, това не значи “Хайде, хапчета чудесни, никога да не порЕсна!”

 

А порастването неизбежно донася разбирането, че в живота има от всичко – позитив и… негатив. Че в нас има и от двете – светла и тъмна страна. Че живеенето е изпълнено с преминаване през двете – позитивни и негативни периоди. А това разбиране дава възможност да живеем свободни от опита си да вкараме в живота в рамка. Защото не можеш да вкараш реката в рамка, ако го направиш, тя вече няма да е река…

 

Защото когато “изрежем” негатива от живота, там не остава само позитива. Остава един сакат живот. И после следва търчане по курсове, алкохол (и други зависимости), секти и прочее опити да възвърнем равновесието, което самите ние сме нарушили. Ами ако вместо да си правим живота сложен, просто живеем, пълноценно?

И така,

 

За ползата от негативното мислене

Ако гледате видео, на което представителен тип, застанал под палми ви обяснява, как той е мислил позитивно и е постигнал всичко, няма да е зле да си припомните две неща. Първо, пътуването до място под палми, всъщност не е скъпо удоволствие. Второ, къде са се дянали онези, които също са мислили позитивно, но нищо не са постигнали?

 

Грешката на оцелелите

По време на Втората световна война американските военни се обърнали към учените с молба да изчислят оптималните места за поставяне на брони на бомбардировачите. Като база те им предоставили данни за това, с какви пробойни най-често се връщали тези самолети. И поискали броните да бъдат поставени именно на тези места.

Но един от учените, Ейбрахам Валд, изстудил горещите им глави. Той поискал да бъдат изброени местата по корпусите, където оцелелите бомбардировачи не са били увредени. Там нямало пробойни само защото при попадение в тези места самолетът падал. Никой не бил изучавал падналите самолети (те оставали зад линията на фронта) и затова не били забелязани наистина слабите места – нали на оцелелите самолети тези места не били засегнати. Така Валд предпазил военните от грешка, която можела да струва живота на хиляди летци.

Грешката на оцелелите – това е нашата склонност да гледаме повече тези, които са оцелели, постигнали са успех, удържали са победа. И да забравяме и да не забелязваме онези, на които това не им се е получило. Без възможността да видим и изследваме последните, ние не можем да си съставим пълната картина и рискуваме да стигнем до грешни изводи.

Всички знаят, че делфините спасяват хора. За това ни разказват онези хора, които са били избутани на брега от делфини. А имало ли е случаи, когато делфините са бутали хората в друга посока? Могат ли да ни разкажат нещо тези хора?

 

High dream and low one

В психологията има такова понятие – „висока“ и „ниска“ мечта. Под „висока“ ние разбираме нашите амбиции: къде искаме да бъдем и какво да постигнем. Под „ниска“ – най-лошият вариант на развитие на събитията и нашите страхове, свързани с това.

Адептите на позитивното мислене настояват, че трябва да се визуализира „високата“ мечта. И че колкото по-малко мислите за лошото, толкова по-малко го привличате в живота си.

Но психологията казва друго. Колкото повече се концентрирате на „високата мечта“, толкова повече „ниската“ бива изтласквана от вашето съзнание. И тя отива в „сянката“ – мястото, където вашата психика съхранява онова, което вие не можете да приемете в себе си. С други думи – целият боклук, негатив и тежки преживявания. Колкото повече се издигате към „светлината“, толкова повече се разраства „сянката“. И толкова по-силно ви въздейства – тайно, несъзнателно, безконтролно.

Казано простичко: колкото повече отричате негативния изход, толкова повече правите за неговото осъществяване.

 

Всичко ще бъде наред. В краен случая – няма да бъде.

В сценария на всеки филм, на всяка хубава история или приказка, винаги има момент, когато героят остава абсолютно беззащитен. Във властта на противника, без сили и средства, без надежда. Това е кулминацията на сюжета. Външни сили идват на помощ. И героят се справя.

Така става не само във филмите. Всяка критична ситуация в живота включва в себе си момент, когато вие сте напълно беззащитни. Във властта на противника, в зависимост от партньора, в очакване на реакцията на пазара, кредиторите, инвеститорите. Или просто сте се загубили в планината. Та теорията на оцеляването ни казва, че вие започвате да имате шанс едва тогава, когато сте приели ситуацията каквато е, в нейната цялост, в целият й негатив. Само тогава вие можете или да се измъкнете или да загубите окончателно. Но до този момент вие можете само да загубите.

А шансовете ви да не попаднете в такава ситуация се увеличават само в един случай. Ако при подготовката вие премисляте най-лошият вариант за развитие на събитията и на първо място се готвите за него. А също така приемате, че не можете да се подготвите за всичко, и вътрешно се готвите за още по-ужасни перспективи.

 

Много хубаво не е на хубаво

Представете си, че сте направили пробив – измислили сте нов App и сте го предложили в App Store. И удряте Джакпота. При това толкова удачно, че са го изтеглили милиони потребители за първия месец. И вие, току що отворили фирма с още двама приятели, вече имате милиони долари в сметката си.

Внимание, въпрос: колко типове и от кои ведомства ще срещнете пред входа на офиса си в понеделник? И какви „изгодни“ предложения, които не можете да откажете, ще ви направят те?

Ако ви е трудно да си представите горния сценарий, просто си представете как печелите от 5 млн от тотото. Какви хора ще се заинтересуват от вас и какво ще донесат парите в живота ви, освен възможността да си купите всички желани играчки?

 

Да подходиш към живота като възрастен

Има прекрасен начин да се проверят партньорите в една сделка: Сядате и си правите съвместен брейнсторминг на тема „как бихме могли да се прекараме един друг“.

Подобен метод работи и при оценката на жизнеспособността на вашия бизнес: опитайте се да нахвърляте 2-3 сценария за гарантирано унищожение на вашата фирма. 3-4 сценария за провал на вашия App. 5-6 сценария, при които ще ви се наложи да излезете от отношенията, сделката и преговорите. Хората с детско отношение към живота, това ги плаши до толкова, че ще се опитват всячески да избягват тези разговори.

 

“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
Джон Стайнбек

 

Простичко казано „позитивното мислене“ е отглас от архаичното, ранно детското „магическо“ отношение към света. В който има всемогъщи възрастни и ако правилно им въздействаш, то те обезателно ще ти купят играчка, а може дори и да спрат дъжда навън.

 

Трите сценария

Самураят е ставал непобедим само в един случай. Ако той мислено умирал преди началото на схватката. Смъртта му ставала за него най-негативния сценарий, който той е приел изцяло. Този плашещ сценарий престава да надвисва като дамоклев меч, като плашеща сянка – той не му пречи да действа. Да, схватката може да завърши със смърт. Но това вече не го вълнувало.

Ако нямате най-лошия сценарий на развитие на събитията, бъдете сигурни той сам ще почука на вратата ви. От сянката. Затова по-добре се подгответе за тази среща предварително. И потренирайте да познавате този гост по далечните стъпки.

Вторият сценарий е най-оптимистичния. Той също не е лесен и е опасен и за него трябвва човек да се подготви предварително.

Третият сценарий е най-вероятния, скучния, средния. Не е лошо той да бъде разгледан най-малкото за да се видят възможностите за излизане от коловоза.

Едва тогава вашата картина за света ще бъде близка до реалността. Макар и непълно.

 

Всички да излязат от сумрака

Единственият начин да изкараш добри пари от позитивното мислене е да пишеш книги и да правиш семинари на тема “Позитивното мислене”.

Ако обаче искате да постигнете успех на друго поприще, то първото, което трябва да направите е да изкарате на светло всичките си страхове, съмнения и ужаси. И да им направите подробна инвентаризация.

Най-малкото, там ще откриете маса енергия, сили и емоции, които години наред сте „харчили“, за да сдържате този зверилник. Вместо тези сили, енергия и емоции да работят за постигането на вашите цели.

А и понякога, да се чувстваш мрачен, отмъстителен песимистичен изрод е толкова приятно. Нали вече не се налага да доказваш нищо на никого?

 

Автор: Александр Сорокоумов
Източник: http://www.sorokoumoff.com/o-polze-negativnogo-myishleniya/

Обратно към всички Статии