За Пси-то и има ли то почва у нас 09
Apr

Провокираха ме тук с една тема, за това как имало много психотерапевти* и малко клиенти…

 

Мисля си, че психотерапевтите у нас се броят на пръсти. Мисля си го, защото повечето хора от цеха първо не ползват термина психотерапевт за себе си, те се пишат психолози. Нормално, това е популярната дума в България, тук ако изобщо се ходи на нещо, започващо с ПСИ, то трябва да е ЛОГ. ТЕРАПЕВТ звучи все едно имаш нужда от ремонт на пси-то, а то така още малко и ще излезе че ти хлопа дъската. Пък то няма такова нещо бе, просто сънят не идва, сърцето прескача, всички те дразнят, депресиран си, отчаян, ма то в таз държава какво ли има смисъл, нормално е да си такъв…

 

Така ПСИХО-тата избягват да са ТЕРАПЕВТИ, щото няма търсене за ремонт.

 

Има търсене за ЛОГ – някой дето разбира (българинът по статистика прави нещата с разбирач – купува коли, дрехи, резервира почивка, избира парфюм или филм) да ти каже как се прави по принцип, пък ти (от висотата на своето незнание) ще пробваш и по този начин, белким стане…

Нещо заченато в лъжа, трудно ще роди истина. Когато ПСИ-то се пише ЛОГ, за да се продава по-добре, той вече не е в състояние да помогне на никого, защото по презумпция се e поставил в позиция да обслужи (удовлетвори) клиента, а не да подпомогне процеса на самоосъзнаване в зоната на проблема. Този процес като правило е труден, неприятен, продължителен и носи удовлетворение чак отпосля. Което ще рече, че има голямо вероятност ако се прави каквото трябва (от един ТЕРАПЕВТ), да бъде изгубен клиентът (и паричките му). Та така, лъжата постоянно се нуждае от нови лъжи, за да прикриват предните, това няма край. Да не говорим, че някой, който се крие по пазарни причини зад ЛОГ, самият има нужда от ТЕРАПЕВТ

 

А защо търсенето, доколкото изобщо го има, е на ЛОГ, а не на ТЕРАПЕВТ?

 

Това е наистина важният въпрос.

Защото у нас няма култура да се търсят отговори. Нашата култура е: “И да умираш от глад, вземи една клечка за зъби и си бърникай зъбите, да си мислят, че месо си ял.” Докато си зает да създаваш образи, няма ресурс за вътрешна работа, съответно ТЕРАПЕВТЪТ е излишен. Виж ЛОГ-ът е друго нещо, той те учи на някакви неща за психиката, с които после можеш да блеснеш в компанията. Друг е въпросът, че тази информация не само че не решава проблемите със съня, раздразнението, сърцето, депресията и прочее, но и изгражда допълнителни прегради пред евентуалното им разрешаване: така е устроена психиката ни, като не ни харесва нещо в нас самите използваме всичкият наличен ресурс, за да го скрием това от себе си, включително и полученото от ЛОГ-а…

Е, работата на ТЕРАПЕВТА е доста по-различна. Той предоставя дозирано огледало на търсещия помощ, като да, това никак не е приятно.

 

В терапевтичен формат човек НЕ МОЖЕ да се скрие, да избяга от себе си, освен да прекрати формата.

 

Което често се случва, когато не е готов. Причината да не е готов обаче, поне у нас се крие до голяма степен в културния контекст. Нормално е да те боли гърло, зъб, корем, и това да е повод да не отидеш на работа или да си тръгнеш по-рано. Но не е нормално да те боли душата, това трябва да бъде скрито на всяка цена, като се изградят хиляди образи, така че другите да не разберат. Какъв ТЕРАПЕВТ когато се изповядва максимата: „Ако ти се влачат червата, увий ги около кръста си, да си мислят че нов пояс си си купил!“?!

 

Според Карл Густав Юнг, терапевтичният процес преминава през 5 степени:
1/ да признаеш че имаш проблем
2/ да признаеш че имаш нужда от помощ
3/ да потърсиш помощ
4/ терапевтът катализира катарзис
5/ терапевтът създава условия, в които човек има възможността да се научи (от „грешките си“)

 

Според Юнг не може да липсва или да се прескача етап, ако липсва или се прескача не се случва терапия. Е, ако не си за ТЕРАПЕВТ, а само за ЛОГ, значи липсва 1 и/или 2. И става малко бременна жена планина повдига.

 

И така

 

терапевтите у нас са необходими и в същото време между тях и пациента лежи пропастта на цяла една култура на образите.

Ако само можеше ЧОВЕКЪТ за момент да спре да пръска рекламни послания, а да се погледне честно в огледалото, насаме (когато никой от същата култура не наднича през ключалката на собственото му съзнание). Да бъде дори за малко честен със себе си. За да идентифицира или по Юнг – за да признае проблема. И ето че това би било едно начало – добро, лошо, но някакво…

 

*Психологът ЕВЕНТУАЛНО е вещ по отношение на това що е то човешката психика (на някои им харесва да превеждат буквално от гръцки и да говорят за душа и тогава се отплесват в турбо езотерична чалга) и какви са процесите и закономерностите в нея. Психологът е учен с малко или ограничени възможности за терапевтична интервенция.

Психотерапевтът обикновено е психолог по образование и на база теоритичните познания които има е избрал определена психотерапевтична школа, формирал се е в нея, т.е е развил умения да лекува човешката психика, чието разстройство НЕ е в резултат разстройство в мозъка или соматичната биохимия. По време на своето формиране в определено психотерапевтично направление психотерапевтът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО преминава през своята лична терапия с цел да е максимално “стерилен” и да не пренася своите нерешени “лични драми” (неврози) в терапевтичния формат.

Психиатърът е човек с образование медицина и специализация психиатрия, който познава и лекува разстройствата в човешката психика, дължащи се на разстройства в соматичната биохимия и структурите на нервната система. Преобладаващо лечението при психиатъра е медикаментозно.

Психоаналитикът е психолог или психиатър, специализирал в психотерапевтичното направление – психоанализа т.е психоанализата е само един метод в психотерапията.

С две думи психологът няма как да катализира катарзис, защото:
1/ няма терапевтичен инструментариум
Ако допуснем, че е чел повече книжки и си е въобразил такъв инструментариум то:
2/ не е минал личната си терапия и е невъзможно да осигури стерилност на терапевтичния процес, което предполага неавтентичност на процеса.
3/ няма как да инициира корегиращ опит, освен да запозане клиента си с някои психодинамични теории**

** Класификацията е на Иван Кацаров

Обратно към всички Статии