С-тупалката на Господ или за модерните “вещици” с твърда тарифа 22
Jan

“Тайнството на Еньовден се БАЗИРА на ОСНОВАТА на старото ни българско знание, което твърди, че Душата е направена от Дъха на Бога и корена…
И понеже аз говоря с български думички, орисията е карма!”

Боже, Боже, защо? Защо толкова паузи, защо толкова жестове, защо толкова празни думи – БАЗИРА се на ОСНОВАТА?! Белее се на бялото? Твърди се на твърдото? Къде е това “старо българско знание” и къде “твърди” то? И орисията ли е карма или кармата е орисия? Защото ако е първото, думата карма не е българска, а ако е второто и просто е грешка на езика, според чичо Фройд, такива грешки не са случайни.

Или просто се “мотат хората” май?

Мистиката е важна част от живота ни.

 

Всеки има необходимост от мистичен контакт. А за да има мистичният контакт, за повечето хора (тъй като малцина усвояват и постигат умението да го правят сами), е нужен негово величество Ритуалът. Човекът, загубил мистичния контакт, губи вярата в доброто, в успеха си, в личната си сила да създава. А корабите, които плават без посока, ги лашка вятърът…

В съвременното ни общество, обаче, Ритуал няма. Заменен е от трансът на танца в дискотеките, алкохола, наркотичните вещества… Апропо, и трите съставки са използвани и при ритуалите преди, но не като форма на организмично удоволствие, като сега, а с доза, предопределена от ЦЕЛТА. И тъй като замяната не е равносилна – тялото получава своето, но духовната съставна остава гладна

 

за Ритуал, като проява на мистичното в материалния свят.

 

Ритуалът, който да донесе “храна” за душата, или по-точно да отпуши канала, да направи възможно свързването с цялото. И тук се наместват всякакви “вестители” и “носители на традиции”. Кой носи тайни от Узбекистан и суфиите, кой от Армения, псевдорейкяри (Рейки е самостоятелно занимание, не е безкрайна стълба от степени за все повече пари) провеждат 8732897329-о ниво, кой от “прабългарите”. И странно, как интелигентни хора губят ума си за късче тайна. И не питат за подробности от Узбекистан и не четат за суфиите, не търсят инфо за “тайните” на Армения, не четат за Рейки. Не си задават и въпроса каква информация има от “прабългарите”, които са само едно от многото племена, залегнали в основата на българската държава и от чиито обичаи не е останало почти нищо в българската традиция (справка – Етнография, а не Божидар Димитров), и какво общо има това с Виктор Франкъл, логотерапията и австрийската психотерапевтична школа. Както и как така Логотерапията може да се върже с “наричането”, при положение, че “Логотерапевтите не могат да поднасят или да “предписват” смисъл”?

Да, факт е, че съвременните терапии водят началото си от философските течения на Древността, манастирите, които са били средище на науката в Средновековието, и научните кръгове след епохата на Просвещението. Но не, това не прави автоматично древните ритуали терапия. Семето не е дърво, ако го посади човек, от него след време може и да стане дърво, а може и да не стане. Но 100% семето не е дърво, както и ритуалът не е терапия.

 

Какво обединява всички “тайнства” на пазара?

 

Обединяват ги две неща – всичките имат твърда цена, която има тенденцията да расте с нарстване на популярността им.

Всички те имат загадъчни мерки и теглилки за “готовността” на кандидата. Ако пък недай си боже нещо не сработи, е “ти не го правиш правилно”, то иначе си работи, ето на Пенка забременя, Иван намери любовта на живота си, а Кина забогатя… Ти си крив, да знаеш 😉

Да, ритуалите работят. Защо работят отдавна има научно обяснение, а и цялата човешка традиция (не само българската) го доказва. Апропо, духовната традиция на човечеството води началото си от първото погребение, тъй като хората са се опитали да си обяснят Смъртта. Полезно е да се знае.

Безспорно има глад за мистика при пълното отсъствие на духовното в съвременното ни общество, тъй като БПЦ отдавна не играе такава роля, тя е едно изпразнено от духовно съдържание структура, която превърта едни пари и власт. Обаче, БПЦ не е някакво изключение. Църквата (разбирайте конвенционалните религии) губи монопола над мистичното, заедно с развитието на науката, след като космосът е пълен със сателити и е трудно да вярваш, че там горе има Бог, някъде между тях. Тенденцията към търсене на “друго нещо, в което да се вярва” се заражда едновременно с развитието на науката, а именно, в края на ХІХ век. И нищо чудно, че има уклон към източните традиции, където Богът не е на небето, а всяко нещо си има дух (Шинто) или всеки може да е Буда, стига да успее да “чуе”… себе си. Та “ню уейв” си разиграва коня, откак в небето хвърчат самолети и Господ не е открит да седи по облаците, като Ом-ка, Карм-исва и е Хари-Хари, като алтернатива. Защото нуждата да вярваме е заложена, а подкопаната вяра (Църквата), не е вяра. Полезно е да се знае.

А в конкретния случай има И чееерно пиперче на вкус:

 

Има глад за българския дух и традиция

на фона на навлизането на света не просто в домовете ни, но и в умовете и душите ни, при тоталната липса на лично пространство – своето племе, в случая българското е “семейството”, което е призовано да даде защита и сила.

Българската реалност, като ежедневие, перспективи, възможности, законност, медицинска помощ, обществен ред и сигурност са под екзистенц минимума. И в такава обстановка, човек има нужда да избяга от тази реалност. За да съхрани себе си. И има бум на всякакви илюзорни реалности. Къде наречени, къде не до там.

 

А когато има търсене, се появява предлагане.

 

Всичко е вярно, с едно дребно уточнение – това е икономически закон, не духовен. Духовният закон е, че от една свещ можеш да запалиш хиляди, без да загубиш нищо. Икономическият е, че наричането струва банално – пари. И че наричането има АВТОР, чийто ТРУД струва. Прочетох почти роман във фейсбук, от АВТОРКАТА, по темата “Как не се плаща на авторите?”. Безплатно. Но за да прочета за наричането на прабългарите от Де Мео (традиционно българско име), трябва да платя. Апропо, не разбрах защо просто не ги нарече “гадовете-издатели”, а трябва да пише роман във фейсбук? Нали владее наричането? А и не разбирам защо са й виновни издателите, че оцеляват в една корумпирана и мътна среда, като се приспособяват към нея? Та това е природния закон, нарича се адаптация. Да нарече една генерална промяна на средата, една България, в която има ред и висок стандрат на живот, така че хем издателите да отчитат книгите, хем хората да имат пари за книги… Уви не, вопълът беше изцяло за личното й възнаграждение.
Питам се, защо първото и най-важно нещо в поредното интревю е: “Тиражът свърши!”. Духовността се мери в разпродадения тираж. Някакви въпроси?

От следващото интервю научих, че Розмари Де Мео отрича всички религии. Но продава ритуали, които се провеждат по строги закони (което не е религия, да ни си помислите). Разбрах, че ТЯ е против посредниците между Бога и човека, но ТЯ определя дали си достоен за ритуала (което не я превръща в посредник, нищо такова), а всичко си има твърда цена, като… в царквата: кръщене – Н лева, бракосъчетание – Х лева. Всички прилики с “прабългарската традиця” са случайни.

Няма да се спирам на бавното говорене, паузите, акцентите и жестовете. Ако човек вижда, няма начин да не види. Което не прави самото наричане нещо лошо и старо като света. Формата на фиксиране на намерение в реалността чрез Ритуал не е нещо лошо, даже напротив.

 

Наричането,

 

или селското знахарство не е българско, това е явление, характерно за всички племена. Дали се наричат шамани, вещици или знахари, а по-късно попове и ишани, всички те имат една и съща функция – да ПОМАГАТ на хората, които се НУЖДАЯТ от помощта им. Правилата са две, и ги има на практика във ВСИЧКИ културни традиции по света (не, не са само в българската, но да, същите са и в българската), а именно:
1. Пълно доверие и спазване на инструкциите на знахаря/вещицата/шамана/попа/ишана (etc.).
2. Разплата от страна на нуждаещия. се ПО НЕГОВА ПРЕЦЕНКА.

Няма връщане на хора, които “не са готови”. Човек, когато се нуждае от помощ Е ГОТОВ. Може да не е готов човек, който иска да стане чирак на знахаря. Но не и нуждаещия се.

Няма твърда цена, която е характерна за плащането на услуги или стоки. Има обмен на база вътрешна оценка. То затова е духовност, а не търговия. Защото плащането е ЧАСТ от Ритуала, а именно КАК, С КАКВО и КОЛКО ще го оцени нуждаещият се, до голяма степен предопределя неговата ефективност. И не, не цената в пари е определяща, както се шири по псведо-баячната традиция, колкото повече, толкова по- ще се сбъдне. Ценността във вътрешня свят на човека е определяща, както и символът, който носи въпросната плата. Брашно, сол или олио са символи на самия живот, на основните му съставки като храна и даряването им като плата за ритуала, подплатява самият Ритуал със смисъла на вдъхването на живот в него. Даряването на ценна за човека вещ внася в Ритуала темата за жертвоготовността. Всъщност парите са най-безсмисления начин да платиш за Ритуал, те са анонимни и говорят за ширпотреба или ако повече ви харесва – за халтура.

 

Доверието е каналът за връзка.

За бабата от селото, дето като имаш нужда от помощ, ще почукаш на нейната врата, се знае всичко. Тя е от селото, не идва по телевизията, лустросана, опакована и с панделка, без минало и грехове. Това е жена, която е избрала пътя на духовното и да помага на хората, светската суета и материалното са и чужди.

Е да ама не! В интернет липсва почти изцяло каквато и да е информация за Розмари Де Мео. Освен, че е била служителка на някакъв център за тъканна трансплантация, който я е наел за да “потуши скандала с донорите” (в-к Политика, 2006г.). И че е била актриса (пост на webcafe от 2011, в списъка на авторите). Хората, обаче, имат истории. Те не се пръкват на 40 години, с наричане, след мистични пребивавания в “родопски села при три баби”. Хората имат истории, които никога не са само положителни. Защото са хора, а не Богове, а да се греши не е просто човешко, а нужно, човек се учи (понякога) от грешките си, но (никога) не и от успехите си. А намирам само хвалебствени интервюта и статийки, клипове с мАдрости от типа “основава се на базата” и нищо повече.

Казано простичко: Тайната работа, срам за майстора!

 

 

Обратно към всички Статии